Засвирят ли невидими щурци
           в пространството на тъмния прозорец,
           затворена в квадрата от стени 
           съдбата ще откаже да говори.
        
           Ще седне тихо в ъгъла встрани.
           Ще помълчим.Не рядко сме мълчали.
           С поглед тъй отдавна се виним,
           но да се разделим сега-едва ли.
           
           Луната ще увисне като ням
           и чакащ нещо търпелив свидетел,
           а мисълта ще влезе в своя храм
           със тайно превъзходство на владетел.
       
           И ще стоим със своята съдба
           затворени в черупката на мрака
           като любов родена от тъга
           владееща пространството на светлината.