Наслаждавай се на всичко.Нямай нужда от нищо.Да се нуждаеш  от някого е най бързия начин да убиеш взаимоотношенията си с него.Предпочитай да чувстваш,че не се нуждаят от теб.Защото най-големият подарък,който можеш да дадеш на някого е силата и способноста да не се нуждае от теб,да не се нуждае от нищо.Да се наслаждаваш без да притежаваш....Никой не може да притежава залеза,който наблюдава някоя вечер.Така както никой не може да притежава дъждовния следобед,когато водата бие по прозорците или заразителното спокойствие на спящото дете,или вълшевният миг,в който вълните се разбиват в скалите.Никой не може да притежава най-красивите неща на земята,но можем да ги познаваме и обичаме.Ние не сме господари на слънцето,следобеда,вълните,вятъра...Не притежаваме дори самите себе си.Който се опитва да притежава едно цвете,ще види как красотата му увяхва.Но,който просто зъзерцава цветето в полето,ще го има завинаги,Защото,то ще е свързано със залеза,с мириса на мокра пръст и с облаците на хоризонта.Е тогава бъди този миг.....Цял живот ще те помня,както и ти ще ме помниш.Така както ще помним изгрева,свечеряването дъжда в прозорците,нещата ,които ще имаме винаги ,защото не можем да ги притежаваме.Ти никога няма да бъдеш мой,затова ще те имам завинаги.Само защото съм сигурна,че те има,аз продължавам да съществувам. МОГА да те обичам без да те притежавам!